Явор Гърдев спечели наградата „Сребърен Георги“ за режисура на филмовия фестивал в Москва.
Призът е за дебютния му филм „Дзифт“.
Ето един кратък разговор с него непосредствено преди да тръгне за руската столица.
Интервюто е публикувано в изданието за регионална култура и изкуства – А3.
Защо реши точно сега да направиш първия си пълнометражен филм? Това ли беше най-точният момент?
Ами, да, това беше. То не се случва всеки ден да имаш едновременно литературна основа, която харесваш и съмишленици с воля и желание да я претворят в кино. В този смисъл това беше не просто най-точния, ами по-скоро единствения момент на щастливо съвпадение на тези неща и се радвам, че не го пропуснах.
Как се спря на романа „Дзифт“? Познаваш ли се лично с Владислав Тодоров? Важно ли е за теб неговото мнение?
Познавам се лично с Владислав Тодоров едва от няколко години. Задочно обаче го познавам от много отдавна. Чрез книгите и текстовете му от края на 80-те и първата половина на 90-те години. За мен теоретичните му текстове бяха много важни в периода на интелектуалното ми съзряване. Той е човек с много особен, ярко изразен стил, който винаги ме е привличал и е задържал вниманието ми. Той е човекът от кръг „Синтез”, който правеше така, че философската теория да звучи като поезия.
Сценарият изцяло ли следва романа или са правени промени?
Не, сценарият не следва изцяло романа. Владислав Тодоров не гледаше на филмовия ни проект като адаптация на романовия му проект. Самият той промени множество събития, също така прие и много промени, които аз му предложих. Работата и кореспонденцията ни по сценария в подготвителната фаза беше много интересна.
Една от главните роли е поверена на модела Таня Илиева… Как се работи с непрофесионални актьори?
В случая с Таня Илиева – чудесно. За мен тя беше истинско попадение. В България рядко може да се срещне човек с толкова солидна работна дисциплина и ангажираност. Тя има силна воля да постига необходимото, много добра способност за концентрация и вроден усет за актьорско партниране. Вписа се в работния процес безупречно.
Филмът е поканен за участие на фестивала в Москва…
Първите фестивали, които поканиха „Дзифт” бяха Москва и Карлови Вари. За съжаление, когато фестивалите са от категория ‘А’ се налага филмът да има международната си премиера на тях, поради което един и същи филм не може да се състезава на два фестивала от тази категория и се наложи да изберем между Москва и Карлови Вари. Макар фестивалът в Карлови Вари също да е чудесен, избрахме Москва по множество причини. Първата и най-важната както винаги беше ирационална: в Москва ни покани програмният директор – финландката Кирси Тюккюлайнен, която много хареса филма. Тя е свързана продуцентски и актъорски с доста проекти на Аки Каурисмаки, а за мен той е култова фигура. Филмът му „Мъжът без минало” е определено в моя топ 10. Няма да скрия, че това изигра роля. След това в Москва има огромен кинопазар и накрая – от Москва ни предложиха участие не в дебютното състезание, а направо в основното, което е съвсем различно ниво на престиж. Поканата на Карлови Вари също беше за състезателна програма, но в секцията за филми от Централна и Източна Европа. Това също е престижна селекция, но все пак не е основната. Избрахме Москва, след което от Карлови Вари очаквано оттеглиха своята покана. Тези два фестивала са в остра конкуренция. Сега някак-си съжалявам за Чехия, с която съм свързан и лично – сестра ми отдавна живее там, а племенницата ми е получехкиня, но животът често те поставя пред избор: или-или.
Има ли покани и за други международни фестивали?
След Москва филмът ще участва и на много други фестивали. Засега имаме покани от фестивалите в Гьотеборг и в Солун, както и заявени копия за селекция от множество други кинофоруми.
Кога ще може да се види и от българската публика?
Ако всичко върви по план, първите срещи с българска публика ще бъдат през септември.
