От 12 години следя професионално Международния театрален фестивал Варненско лято. Винаги съм имала особени пристрастия към българската програма, въпреки чуждестранните гости, които с всяка изминала година стават все по-звездни. Предпочитанията ми към родните спектакли не се дължат на някаква патриотична привързаност, а на простия факт, че се играят на български.

Тази година обаче един спектакъл успя да разчупи традицията и да ме завладее изцяло, въпреки езиковите различия. Болката във врата от постоянното взиране в субтитрите не ми попречи да се потопя изцяло в атмосферата на Андромаха – постановка на френския театър Буф дю Нор. Това е второто гостуване на парижката трупа след Великият инквизитор на Питър Брук миналата година. Режисьор на Андромаха е британецът Деклан Донелан, който е познат на българските ценители с гастрола на театъра Чийк бай джаул през далечната 1981 г. За Донелан работата върху пиесата на Расин несъмнено е била удоволствие не само заради поканата от неговия кумир Питър Брук, но и поради сантиментални причини. За първи път режисьорът се сблъсква с текста на Расин още 15-годишен, по време на курса си по френски.

Основната идея на Донелан е да покаже цялата сила на емоцията, скрита зад една твърда класическа форма. Молбата му към актьорите е била да не обръщат внимание на формата на стиха, а да си задават въпроси за същността на героите.

„Деклан Донелан не прави режисура в традиционния смисъл и дори когато това се случва, той се извинява. Работата му е фиксирана изцяло върху актьорите – занимава го как актьорът използва пространството и въображението си. Неговата методология може да се изрази с изречението – аз няма да ви уча да играете, а ще се опитам да разбера какво ви пречи да играете“, разказва Кристоф Грегоар /в ролята на Пир/.

Персонажите са едни неуспели оратори. На сцената ги няма героите от Троянската война. Те са умрели или изчезнали. Присъстват само децата на героите и второстепенните персонажи.
„Изметохме и изхвърлихме от пиесата на Расин всичко, което беше твърде класическо. Всичко се превърна в нещо ново и непознато. Беше като някакъв взрив на сцената. Донелан искаше да изразим всичко грозно, цинично или дори перверзно в героите. Не случайно зрителите се шокираха и се питаха – това наистина ли е класическа трагедия?“, допълва актьорът Ксавие Боафие.

Варненци и гостите на театралния фест имаха възможността на видят 99-тото представление на Андромаха.