Признавам си, че преди да срещна Игор имах съвсем повърхностна представа за пънка. Разбира се, в касетната ми колекция, присъстваха албуми на Sex Pistols, The Clash, Ramones, Dead Kennedys, но просто ги възприемах като нещо, което трябва да чуя. Най-малкото заради факта, че без пънка, нямаше да съществуват любимите ми стилове – ню и дарк уейв.

Днес бяхме събудени още в 8.30 от sms, за да не забравим Sid’s Day. За непросветените – на 2 февруари 1979 г. умира пънк легендата Сид Вишъс. За скандалния басист на Sex Pistols са изписани много редове, но любимото ми определение, е на мениджъра на групата Малкълм Макларън – „if Rotten is the voice of punk, then Vicious is the attitude“.

За съжаление тази година не се представихме на ниво, по ред причини. Но за да не получим черна точка в Книгата на анархията, следващата 30-та годишнина, ще я отбележим подобаващо.

И докато гледам плаката на стената с вечно младия Сид Вишъс, още веднъж се убеждавам, че пънкът никога няма да умре.