За около седмица изгледах пет филма. При това в домашни условия. Не знам на какво се дължи кино вирусът, който ме сполетя така внезапно.
Напук на предварителните прогнози Christiane F – Wir Kinder Vom Bahnhof Zoo не ми хареса. Беше прекалено хаотичен и някак незавършен. Но пък особено ми допадна епизодът, в който звучи Heroes на Bowie. А Кристиане и Детлеф са на покрива на небостъргач със светеща емблема на Мерцедес. Няма да гледам повече филми, базирани върху книги, които съм чела.
Матийо Касовиц ме изненада с Metisse. Не знаех, че човекът, който стои зад La Haine, Les Rivieres Pourpres и Gothika, може да прави и романтични комедии.
Saw IV по-добре да го бях пропуснала. Изобщо не разбирам истерията по този филм. Откраднати идеи от Seven и Cube, набързо нахвърляна история, много кръв, мозък и черва, плюс неубедителен финал.
Един ранен филм на Алмодовар отново ми припомни какъв гений е този човек. What Have I Done to Deserve This? e една демо версия на Volver, но много по-луда, иронична и абсурдна. Ако този филм беше български, със сигурност щеше да е забранен. Само заради сцената, в която главната героиня подарява 13-годишния си син на зъболекар педофил.
За Control няма да пиша. Прекрасен филм. Надмина всичките ми очаквания. И аз като повечето фенове имах по-романтична представа за Ian Curtis. Но не съм разочарована от образа, който видях във филма. Може би ще го гледам за трети път.
